На Сирни Заговезни искаме и даваме прошка
Според православния канон денят се назовава Неделя Сиропустна.
Това е последният ден, в който вярващите поставят на трапезата си млечни храни, след което до Възкресение Христово не се употребява нищо, което е с скотски генезис.
Младите желаят амнистия от по-възрастните, децата от родителите.
Сирни Заговезни е празник, който е публикуван в цяла България, заради това той има разнообразни названия. В Западна България той се назовава Сирни поклади или ората. В същото време в Родопската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. В този ден се прави ритуално засяване на земята оттова идва и това наименование на празника в Родопите и югозападните региони на страната. В Североизточна България този празник е прочут като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница. Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е обвързвана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа.
Един от главните детайли в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите естествени стихии, заради това той е трайно обвързван с българския обичаен светоглед. Той заема значимо място освен в българските пролетни празници, само че и в тези на прилежащите ни нации.
В Библията огънят е знак на Божията святост и Божия мощен яд към всеки грях. В православието причастието се съпоставя с огъня на Бога, горящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля изключително във връзка с човешкото схващане.
Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става нормално на високото място в обитаемото място. Но от време на време има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората стартират да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна мощ е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се прави ритуално ликвидиране на нивите. Това се прави за нивите да дадат по-добър рандеман. Този огън в другите краища на България носи разнообразни наименования. Най-често той е именуван катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.
Един от най-интересните ритуали е по този начин нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг към тази шнур деца би трябвало да го захапят без помощта на ръцете. След като това завърши, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се възпламенява. Тогава възрастните членове на фамилията стартират да гадаят. Тези гадания са свързани с очакванията за по-добра селскостопанска година, здраве и възможна бъдеща сватба на младите членове на фамилията.
Това е последният ден, в който вярващите поставят на трапезата си млечни храни, след което до Възкресение Христово не се употребява нищо, което е с скотски генезис.
Младите желаят амнистия от по-възрастните, децата от родителите.
Сирни Заговезни е празник, който е публикуван в цяла България, заради това той има разнообразни названия. В Западна България той се назовава Сирни поклади или ората. В същото време в Родопската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орàдие, сùрни запòшка, запоставане. В този ден се прави ритуално засяване на земята оттова идва и това наименование на празника в Родопите и югозападните региони на страната. В Североизточна България този празник е прочут като сùрни заговèлки, сùрни заговèзни и сùрница. Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е обвързвана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа.
Един от главните детайли в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите естествени стихии, заради това той е трайно обвързван с българския обичаен светоглед. Той заема значимо място освен в българските пролетни празници, само че и в тези на прилежащите ни нации.
В Библията огънят е знак на Божията святост и Божия мощен яд към всеки грях. В православието причастието се съпоставя с огъня на Бога, горящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля изключително във връзка с човешкото схващане.
Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става нормално на високото място в обитаемото място. Но от време на време има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората стартират да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна мощ е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се прави ритуално ликвидиране на нивите. Това се прави за нивите да дадат по-добър рандеман. Този огън в другите краища на България носи разнообразни наименования. Най-често той е именуван катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.
Един от най-интересните ритуали е по този начин нареченото хамкане (амкане). На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг към тази шнур деца би трябвало да го захапят без помощта на ръцете. След като това завърши, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се възпламенява. Тогава възрастните членове на фамилията стартират да гадаят. Тези гадания са свързани с очакванията за по-добра селскостопанска година, здраве и възможна бъдеща сватба на младите членове на фамилията.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ